Атанас Далчев Поэт Поет

Красимир Георгиев
„ПОЕТ” („ПОЭТ”)
Атанас Христов Далчев (1904-1978 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Мария Петровых


Атанас Далчев
ПОЕТ

Връща се в квартала той полека
с някаква усмивка на уста,
и не вижда нищичко човекът,
и върви, нивиден от света.
 
Ала появи ли се от края,
секва в миг на картите шумът
и бащите, спрели да играят,
с поглед зъл през рамо го следят.
 
Майките прането си оставят,
от балконите със страшен глас
викат свойто Митенце и Славе
в къщи да се приберат завчас.
 
Младата вдовица от етажа,
с деколтето, с голите гърди,
предполага, а и знае даже,
че е пратен той да я следи.
 
Неспокоен е магазинерът,
този уж благонадежден мъж,
и за свойте кражби, разтреперан,
почва да си спомня изведнъж.
 
А кога под своята лампада
вечер съчинява стихове,
мислят те, че пише той доклади
за безбройните им грехове.
 
И приклекнали срещу луната
на прозореца му осветен,
като че се канят в тъмнината
да завият вкупом с дух смутен.
 
Ех, приказвайте си на провала,
че му бил напълно чужд светът!
Откогато той дойде в квартала,
съвестите вече тук не спят.
 
               1971 г.


Атанас Далчев
ПОЭТ (перевод с болгарского языка на русский язык: Мария Петровых)

Он к себе домой идет неспешно,
смутно улыбаясь, погружен
в некий мир – невидимый, нездешний.
Ничего вокруг не видит он.

Здесь для всех какой-то он особый;
старики, прервав свою игру,
бросят карты и следят со злобой,
как домой идет он по двору.

Женщины, в тазах белье оставя,
на балконах поднимают крик,
чтобы все их Митенце и Славе
со двора домой вернулись вмиг.

Вдовушка – соседка молодая
с вечно голой грудью – много дней
зло следит за ним, подозревая,
что подослан он следить за ней.

И завскладом, с виду столь почтенный,
неспокоен, как и все вокруг;
он, дрожа, сжимается мгновенно,
кражи и растраты вспомня вдруг.

А когда, пристроясь у лампады,
сочиняет человек стихи –
думают, что пишет он доклады
лишь про них про всех, про их грехи.

И на корточках – так лучше видно
смутную луну его окна –
все сидят и смотрят, всем обидно,
и завыть им впору истемна.

Эх, да говорите, что хотите,
будто ваш мирок ему претит!
Въехал он сюда – и вы не спите,
совесть ваша рядом с ним не спит.